Докторска програма по психотерапия

Име на програмата: „Докторска програма по психоаналитична психотерапия”

Департамент, който предлага програмата: Департамент по когнитивна наука и психология и Български център за отношения между хората (БЦОХ)

Образователни степени, за които се предлага програмата: магистър по психология, магистър по медицина, магистър по клинична социална работа и др. (приравнени)

Автор/заявител на програмата:  Група за развитие на психоаналитичната практика в България (доц. д-р Емилия Алексиева, доц. д-р Никола Атанасов, Красимир Таушанов, д-р Димо Станчев)

Предлаган екип от преподаватели и директор: доц. д-р Никола Атанасов (директор),  доц. д-р Емилия Алексиева, проф. д-р Тома Томов, проф. д-р Боряна Пирьова, проф. д-р Клодин Вашере (Франция), проф. д.р Бернар Шувие (Франция ), проф. д-р Доминик Купа (Франция), проф. д-р Рене Русийон (Франция), проф. д-р Хорст Кехеле (Германия), проф. д-р Уилма Бучи (САЩ), проф. д-р Андреас Хамбургер (Германия), само клинични и теоретични семинари: Красимир Таушанов, д-р Димо Станчев, д-р Светлозар Василев, д-р Мая Младенова

Програмна схема

А. Според изискванията на НБУ за докторска дисертация

Общ брой кредити - 180:

1) Научноизследователска дейност - 90 кредита:

- научни публикации (съобщение, статия, студия, монография);

- участие с доклад в научен форум.

2) Докторски минимум - 30 кредита:

- докторски минимум по специалност - 20 кредита;

- докторски минимум по чужд език - 5 кредита;

- докторски минимум по компютърни умения - 5 кредита

3) Преподавателска дейност и/или експертна дейност - 20 кредита:

- водене на лекции и упражнения;

- научно ръководство на дипломни работи;

- рецензии на дипломни и курсови работи.

4) Посещение на курсове / семинари /тюториали от докторско ниво - 10 кредита

5) Защита на докторска дисертация - 30 кредита

Б. Специфични за програмата:

6) Стаж - 51 кредита

7) Клиничен семинар - 24 кредита

8.) Теория (аудиторни) - плюс 3 кредита (общо 33 кредита)

ОБЩО ЗА ПРОГРАМАТА: 258 кредита

Форма на провеждане: редовно

Обосновка на целесъобразността на програмата

Понятие за научната област

Като научна дисциплина психоаналитичната психотерапия съществува от около 100 години. Нейната теоретична основа е изведена от З. Фройд и е систематично изложена в учението му за психоаналитичната метапсихология. Там се полагат принципите, които предполагаемо обуславят психичното (т.е., света на преживяванията, който е недостъпен пряко за външен наблюдател) и които в същото време отразяват конвенцията в природните науки за научния факт като наблюдаемо явление. С напредъка на афективната невронаука и психологията на развитието в последните две десетилетия и с преодоляването на картезианския дуализъм много от постановките на метапсихологията получават валидизация.

Днес предлагането на психотерапевтични услуги е утвърдено във всички развити страни. Те са равностоен, допълнителен или главен компонент в терапията на психичните и соматичните болести. В повечето страни от ЕС психотерапията е регулирана със специален закон. В България такъв закон все още няма. Законът за здравето (гл. 5, раздел 1, чл. 149, ал. 2) регламентира с наредба провеждането на психотерапия като медицинска дейност, т.е., когато тя се извършва в рамките на медицинските заведения.

Психотерапията е широко разпространена в Европа. Така напр. в Австрия, където обучението и практикуването на психотерапия е регламентирано със закон, има около 7000 регистрирани психотерапевти, а Европейската асоциация по психотерапия обединява около 120 000 психотерапевти с най-различна ориентация от всички европейски страни. В ход е процес за хармонизиране на критериите за обучение и практикуване на психотерапия в ЕС. България за сега не  разполага с национален проект по въпроса на психотерапията.

Там, където е регламентирана, психотерапията се практикува само от висококвалифицирани специалисти, които най-често имат магистърски степени по психология, медицина, социална работа, психиатрично сестринство и др. и допълнително специализирано обучение по психотерапия съгласно сертифицирани обучителни програми. Подобни изисквания за подготовката на психотерапевтите се очакват и от Министерството на здравето в България.

Докторската програма, която предлагаме, е по психоаналитична психотерапия. По общо признание подготовката за тази професия изисква най-дълбоко себепознание и безпощадна работа над себе си след обучението по психоанализа.

Има ли подобни програми (със същото название и същата образователна степен) в други университети у нас и в света

За разлика от страните в ЕС у нас подобни програми няма. Професионални докторати в областта на психоаналитичната практика има в повечето европейски и американски университети и колежи по либерално обучение. Например в Англия известни в това отношение са University of Essex, University of East London, University of Sheffield и др., a в САЩ  - Smith College, City University of New York, University of Southern California и др.

Потребност от образование с такава насоченост

Проектът за докторска програма по психоаналитична психотерапия се предлага от Групата за развитие на психоаналитичната практика в България, както и от Център БИОХ, в който психоаналитичната теория и метод са основната парадигма на теоретичното обучение и на практиката, чрез която студентите усвояват клинични умения. В НБУ вече почти десет години се обучават студенти в МП “Клинична психология - психоаналитична перспектива” на Департамента по когнитивни науки и психология и се водят МП „Клинична социална работа” и МП „Фамилна терапия” в Център БИОХ, които са психоаналитично ориентирани.

Потребността от въвеждане в психоналитичната парадигма на широк кръг студенти в хуманитарните специалности е голяма.  МП „Клинична психология” на НБУ, която се води в парадигмата на психоанализата, е все още единствената такава програма в България. Тя се утвърди като изключително авторитетна програма по клинична психология.  Възпитаниците й показват висока професионална компетентност, което се забелязва и отбелязва от всички гостуващи преподаватели от авторитетни европейски университети.

Психоаналитично ориентираните програми на Център БИОХ са много популярни. Те остават вече 15 години неоспорени от други университети и дължат успеха си на компетентното владеене на психоаналитичната паридгма от преподавателите, двама от които  успешно приключиха подготовката си за практикуващи психоаналитици съгласно стандартите на Международната психоаналитична асоциация, а трети е пред завършване.

Докторската програма е своеобразно продължение на целенасоченото превръщане на НБУ в център на преподаване, тълкуване и прилагане на психоаналитичния метод. Ето защо докотратът по психоаналтична психотерапия е очаквана възможност от възпитаниците на университета. Освен това в програмата може да се обучават магистри по клинична психология от Софийския и други университети, по медицина и клинична социална работа, както и по други специалности съобразно изискванията за прием.

Обществена полза

Програмата има за цел да внесе в културата на страната знание и разбиране за динамиката на психичния живот и многобройните влияния, които тя има върху здравето, психичното благополучие, групите и отношенията. Това е реална възможност НБУ да изиграе историческа роля в преодоляването на културното изоставане на България спрямо страните от ЕС в областта на развитието на отношенията между хората

Предлагане

Подобни програми не се предлагат в България. В последните години обаче няколко университета започват да експериментират с обучения по психотерапия в други модалности, напр., поведенческа и когнитивна терапия, хуманистична и екзистенциална психотерапия, психодрама и др. Нов български университет е в благоприятното положение да предложи обучение по психоаналтична психотерапия поради традицията в тази област въведена от Център БИОХ и МП „Медицинска психология” на Департамента по когнитивни науки и психология. Предвидено е това обучение да продължава 4 години (3 години обучение и една година за завършване на доктората) и да завършва с диплома за Доктор на Нов български университет.

Сътрудничество

В преподавателския екип участват психоаналитици от няколко европейски университети: Париж 10, Лион 2, Улм, Касел, както и от Университета Аделфи в Ню Йорк. Предвижда се в бъдеще да се привличат и преподаватели от други университети. Ще се работи за издаването на съвместни дипломи с чуждестранни университети. Ще се търси акредитация на програмата съгласно българското законодателство, но също така и от професионални организации като Българската асоциация по психотерапия, Европейската асоциация по психотерапия и Европейската федерация по психоаналитична психотерапия.

Особености/привлекателност на предлаганата програма

Предложената докторска програма е нова не само за НБУ, но и за България в поне два ключови аспекта: като формат - за първи път в България се предлага докторат с практическа ориентация и като съдържание - за първи път в България се предлага обучение за психоаналитични психотерапевти, в което европейските академични  и професионални критерии за професията ще бъдат стриктно съблюдавани. Това ниво на подготовка се осигурява и от компетентността на участниците в екипа.

Програмата е с предимно практическа насоченост; целта й е завършилите я да са получили необходимите теоретични знания и практически умения, за да работят като психоаналитични психотерапевти. Друга цел е те да придобият изследователски умения, насочени преди всичко към изледване на клиничната практика.

Образователна и професионална квалификация на завършващите програмата и възможности за приложение на получените знания и умения

Завършилите програмата ще могат да работят като правоспособни специалисти по психотерапия в сферата на здравеопазването, социалната дейност, образованието, спорта, затворите и др.  Те ще имат образователнно-научната степен „доктор” и професионална квалификация „психотерапевт”.

Условия за прием в програмата

Приемат се магистри по клинична психология, по медицина, по клинична социална работа и по психиатрично сестринство. Завършили други хуманитарни и близки до помагащите професии специалности могат също да кандидатстват. За тях ще бъде необходимо да преминат предварително обучение по индивидуални програми, за да получат подготовката, необходима за кандидатстване за обучение по психотерапия. Като предимство ще се смята, ако кандидатите са работили през последните 3 години в сферата на помагащите професии. Също така като предимство ще се разглежда предварителната лична терапия в индивидуални или групови форми.

Процедурата по приемането включва: 1) оценка на мотивацията, 2) оценка на личностовата зрялост. Кандидатите се приемат след 2 индивидуални събеседвания с членове на Комисията по приемането. Решенията на комисията могат да бъдат: 1) приемане, 2) условно приемане, 3) отказ. Комисията не се задължава да обосновава пред отхвърлените мотивите си за отказ.

От приетите в програмата ще се изисква до края на първия семестър да представят изследователски проект.

Общи и специфични компетенции на завършилите програмата

Завършилите програмата трябва да притежават следните общи компетенции:

• да могат да установяват терапевтична рамка
• да могат да установяват терапевтично отношение
• да могат да концептуализират и планират терапията
• да могат да провеждат терапията и да постигат желаната промяна
• да могат да поддържат терапевтичното отношение
• да могат да поддържат придобивките на пациента от терапията и да приключват терапията

Специфични компетенции:

• да могат да извършват психодинамична оценка на функционирането на пациента
• да могат да правят преценка за необходимостта от психодинамична терапия
• да имат умения за ангажиране на пациента в терапевтичния процес
• да са в състояние да оценяват хода на терапията
• да имат познания и умения за документиране и докладване на случаи
• да могат да работят с несъзвани психични процеси, да разпознават преносни и контрапреносни явления
• да разпознават защитните механизми и съпротивите и да помагат на пациента за осъзнаването им

Усвояването на тези умения ще се гарантира чрез работа по случаи, поемани в хода на клиничния стаж и тяхната супервизия.

Предвиждат се две нива - усвояване на базисни клинични умения през първата година и тяхната защита на междинен изпит.

При успешно издържан междинен изпит на докторанта се разрешава преминаване към второ ниво. Второто ниво на клинична подготовка включва поемане на два цялостни случая за интензивна психотерапия, чрез които се усвояват специализирани терапевтични умения. Клиничният стаж и супервизия продължават през втората и третата година.

1-ва учебна година

Първи семестър:

• Оценка;
• Изготвяне на формулировка на случая;
• Изготвяне на терапевтичен план и договоряне (терапевтичен договор);
• Провеждане на терапевтична сесия (създаване и поддържане на терапевтична ситуация: роли, рамка);
• Ползване на супервизия (подготвяне на протокол от сесия, докладване, извличане на обратна връзка, прилагане в терапевтичната ситуация);
• Представяне на екипно съвещание, клиничен семинар (умения за документиране и ползване на екип).

Втори семестър:

• Рефлексивност относно материала и терапевтичната връзка (извеждане на смисъл);
• Разпознаване на ключови динамики (нарцистична, обсесивна и др.);
• Разпознаване на типа пренос (пре-едипов и едипов, позитивен и негативен);
• Ползване на контрапреноса;
• Ползване на интервенции (подкрепа, кларификация и конфронтация);
• Ползване на интерпретации (интерпретация на преноса и в преноса);
• Отчитане на ефекта от интервенциите и съгласуване на следващите интервенции;

В края на първата година докторанта се явява на междинен изпит за защита на базисните клинични умения.

2-3 учебна година

При успешно представяне на междиния изпит на специализанта се възлага работа по клиничен случай. Шест до дванадесет месеца по-късно след съгласуване със супервизора на първия случай е възможно започване на втори терапевтичен случай.

Клиничното обучение в периода между втората и третата година поставя ударение върху задълбочаване на базисните компетенции и развиване на следните умения:

• Клинично наблюдение и оценка хода на терапията;
• Теоретично осмисляне на терапевтичния процес;
• Развиване на психотерапевтичната техника;
• Подготовка и представяне на работата си за колегиално обсъждане;
• Да могат приключват успешно работата по случая.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОГРАМАТА

Първи и втори семестър

А. Теоретични курсове

1. Психичният апарат - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: проф. Тома Томов,  доц. Никола Атанасов
2. Личност и група в психоаналитичната перспектива - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: проф. Клодин Вашре (Университет Лион 2, Франция)
3. Теории на развитието в жизнения цикъл - 30 часа, 3 кредита. Водещ: доц. Никола Атанасов
4. Психоаналитична и психиатрична психопатология - 30 часа, 3 кредита. Водещ: проф. Тома Томов
5. Психологически изследвания в клиничната практика - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: доц. Емилия Алексиева
6. Изследвания на психоанализата и психотерапията - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: проф. Хорст Кехеле (Университет Улм, Германия)
7. Техника на психоанализата и психотерапията - 30 часа, 3 кредита. Водещи: проф. Бернар Шувие (Университет Лион 2, Франция)
8. Ad hoc курс 1

ИЗВЪНАУДИТОРНИ ФОРМИ:

Б. Стаж - 150 часа, 15 кредита.

В. Клиничен семинар - 60 часа, 6 кредита

Г. Изследователска дейност - 200 часа, 20 кредита

Д. Лична терапия

Заб: Към извънаудиторните форми спадат и участията на психоаналитични семинари, провеждани от чуждестранни и български специалисти извън учебната програма, както и участия на летни школи и др.

Трети и четвърти семестър

А. Теоретични курсове

1. Психопатология на развитието - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: доц. Никола Атанасов
2. Психоанализа, когнитивни и невронауки - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: проф. Уилма Бучи (Университет Аделфи - Ню Йорк, САЩ), проф. Боряна Пирьова
3. Теория на привързаността и психоанализа - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: проф. Хорст Кехеле, доц. Емилия Алексиева
4. Психосоматика - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: проф. Доминик Купа (Университет Париж 10, Франция)
5. Теория на терапевтичното действие - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: доц. Никола Атанасов
6. Техника на психоанализата и психотерапията - 15 часа, 1.5 кредита. Водещи: проф. Рене Русийон (Университет Лион 2, Франция)
7. Сдобиването с „теория на ума” като етап в психичното развитие и неговото достигане - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: проф. Тома Томов
8. Психоаналитична теория за групите и организациите - 30 часа, 3 кредита. Водещи: проф. Тома Томов, ас. д-р Харалан Александров, ас. Антоанета Матеева.

ИЗВЪНАУДИТОРНИ ФОРМИ:

Б. Стаж -  150 часа,  15 кредита.

В. Клиничен семинар -  60 часа,  6 кредита

Г. Изследователска дейност - 400 часа,  40 кредита

Д. Лична терапия

Пети и шести семестър

А. Теоретични курсове

1. Психоаналитична работа със зависимости (семинар) - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: Красимир Таушанов
2. Психосоциални интервенции - 15 часа, 1.5 кредита. Водещ: проф. Тома Томов
3. Техника на психоанализата и психотерапията при развитийни разстройства (част 1: Кохут, Кернберг, Фонеги) - 30 часа, 3 кредита. Водещ: проф. Тома Томов
4. Техника на психоанализата и психотерапията при развитийни разстройства (част 2: Клайн, Бион, Джозеф и др.) - 15 часа, 1,5 кредита.
5. Принципи на когнитивно-поведенческата психотерапия - 30 часа, 3 кредита. Водещи: д-р Ирина Лазарова, доц. Павлина Петкова, д-р Петър Василев Водещ: проф. Тома Томов
6. Аd hoc курс 2 - 15 часа, 1,5 кредита.

ИЗВЪНАУДИТОРНИ ФОРМИ:

Б.  Клиничен семинар -  60 часа, 6 кредита

В. Изследователска дейност - 300 часа, 30 кредита

Г. Лична терапия

Седми и осми семестър

А. Завършване на дисертацията - 300 часа, 30 кредита

Б. Клиничен семинар - 60 часа, 6 кредита

Пояснения

Относно теорията

Теоретичната подготовка започва с приемането в програмата и продължава 3 години (6 семестъра) с общо 33 кредита (15+12+6). Тя покрива както ученията, развити за практиката на психоанализата и психоаналитичната психотерапия, така и знания от дисциплинарните области, в сътрудничество с които протича психотерапевтичната работа. Сред тях са от една страна психиатрията, клиничната психология, психологичното консултиране, сестринството, възпитанието, превъзпитанието, а от друга - невронауките, социалната психология, развитието на психичния живот и др.

Методите на теоретичната подготовка са лекции и семинарни занятия. Лекциите са предназначени за по-широка аудитория, имат за цел да въведат в психоаналитичното знание чрез анализ на интуитивния опит на слушателите и преосмислянето му от възгледите на психоанализата за природата на психичния живот и с помощта на нейния понятиен апарат. Разпределението на лекционната подготовка в курсове и уроци е текуща задача на ръководството на програмата. Част от лекционния материал (около 25%) ще бъде обновяван всяка година по решение на ръководството на програмата. Привличането на лектори от страната и чужбина е постоянна негова задача.

Семинарната подготовка е предназначена за приетите в Програмата, води се от преподаватели, одобрени от ръководството на програмата, в тематични семинари, обхващи базата знания, която е част от Програмата и е съгласувана с препоръките на международните асоциации. Списъкът от текстове, включени в конкретен тематичен семинар, както и семинарните теми, се определят от ръководството на програмата.

Относно клиничната супервизия

Стаж под супервизия: Започва с приемането в програмата и продължава 3 години с общо 51 кредита  (15+18+18). Стажът през първата година е фокусиран върху усвояването на списък от терапевтични умения, а не върху пълноценното провеждане на терапевтичен курс с конкретен пациент. Обратно, през втората и третата година работата и супервизията се съсредоточават върху успешното изпълнение на терапията с два случая според стандарта (минимум 40 сесии годишно в продължение на 2 години)

Програмата осигурява супервизия за случаите, чието водене от докторантите е предмет на оценка при дипломирането им. Супервизията е два вида. Първият вид е в група за супервизия, чийто водещ се определя ежегодно от ръководството на програмата. Вторият вид е индивидуална супервизия. Програмата предоставя списък на супервизори, измежду които докторантите избират.

След втората година докторантите провеждат психотерапевтична работа с пациенти в продължение най-малко на 200 часа, която трябва да бъде супервизирана в продължение най-малко на 80 часа.

Клиничният семинар се провежда през всичките години - 2 часа седмично, 30 седмици годишно.

Относно клиничните бази

Програмата разполага със списък на психотерапевтични практики, с които се е договорила да служат за нейни клинични бази. Ангажиментите към Програмата на тези бази се свеждат до предоставяне на терапевтичен контекст и физическа и човешка среда за постигане на професионален идентитет от страна на докторантите.

Относно обучителна анализа

Програмата определя минималните изисквания за продължителността на обучителната анализа на докторантите, като се съобразява с изискванията на европейските асоциации по психоаналитична психотерапия.

Личната терапия започва преди или в началото на обучението и продължава минимум 4 години с интензивност 3 сесии седмично. В отделни случаи може да се взима предвид и друг вид индивидуална терапия

Относно дисертацията

Изследователската дейност в контекста на докторската дисертация трябва да е насочена към клиничната практика и в някаква форма да допринася за клиничната работа.

В тази рамка може да се подготвят два типа дисертации:

А) В някои случаи естеството на изследванията ще бъде неразличимо от тези за научния докторат, особено когато източник на данните не е самият клиничен процес (напр. в концептуални или исторически изследвания или изследвания на ефективността на психотерапевтичния процес).

Б) В други случаи самият клиничен процес генерира данните (напр. при използуването на един или няколко подробни описания на клинични случаи, или при използване на психодинамични наблюдения и интервюта). Тогава клиничният материал се анализира от гледна точка на различните теоретични подходи към проблема, развити от школите на психоанализата.

Каквато и да е формата на дисертацията, обемът й е в съответствие с установените стандарти.

Дисертационният труд трябва да отговаря на следните критерии:

• да представлява част от независимо изследване
• да отразява сегашното състояние на изследванията
• да се базира върху компилация от съответната литература
• да предложи оригинална теза, обоснована от задълбочени и обясними научни методи, която доставя нови доказателства (данни) на съответната научна област и ги интегрира в тази област, отговаряйки на условията за публикации в дадено  peer-reviewed научно списание
• да има поне две публикации в наши или международни списания

ще се насърчават интердисциплинарни дисертации, базирани теоретично или методично върху поне две различни дисциплини

Примерни тематични области за дисертационен труд:

1. Учение за психодинамиката и развитието му с оглед прилагането на аналитичния метод при различни прояви на психопатология, при които конвенционалните подходи на приютната психиатрия, психо-фармакологията и психо-социалната рехабилитация не дават резултат. Тук попадат разстройствата на личността и развитието (гранично, нарцистично, асоциално), хроничните психотични разстройства, пост-травматичното стресово разстройство и др.

Изследователски предмет на дисертационните работи от тази група ще бъде осмислянето на преживелищния опит свързан с разстройството с помощта на психоаналитичното учение и значението на преноса и превъплъщенията му, на анализата на защитните механизми и психичната организация, на техниките на интерпретация и др.

Изследователският дизайн ще има характер на изучаване на случай и ще следва традицията на клиничния модел като изложението ще бъде организирано или около определен метод (или техника) и неговото приложение при различни видове патология или около определен вид патология и ефектът на различни методи върху нея.

Описанията на случаите трябва да отговарят на стандартите за описание на клинични случаи, към които се придържат реномираните международни списания като International Journal of Psychoanalysis, Journal of the American Psychoanalytic Association, Psychoanalytic Psychology, European Journal of Psychotherapy.

2. Също така е възможно да се провеждат изследвания на психоаналитичния процес чрез анализ на протоколи на психоаналитични сесии (съдържателен анализ) чрез метода CCRT (Core Conflictual Relationship Theme) на Lester Luborsky (или други утвърдени методики) и чрез Скалата за емоционално прозрение на Родерих Хохаге. Този тип изследвания може да се разработват съвместно с нашите партньори от Университета в Улм, където има богат опит с прилагането на тази методика.

3. Изследвания на привързаността при възрастни чрез метода Adult Attachment Interview на Мери Мейн и базираната върху него Скала на рефлексивното функциониране на Питър Фонаги. Тези изследвания може да се провеждат също в партньорство с Университета в Улм и да се търси в бъдеще сътрудничеството на Subdivision of Clinical Psychology на University College в Лондон и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (проф. Карол Джордж), с цел обучение на наши докторанти за работа с нейния метод Adult Attachment Projective (проф. Джордж периодично провежда подобни обучения в Европа).

4. Изследвания на ментализацията чрез Скалата за рефлексивно функциониране (виж т.2), както и чрез Скалата за референтната активност на Уилма Бучи (възможност за съвместна работа с Университета Аделфи в Ню Йорк).

За всички емпирични изследвания може да се търси сътрудничеството на Университета в Улм, чиято секция Информатика в психологията разработва методи за компютърна обработка на данните; аналогични методи се разработват и от Уилма Бучи и Бърни Маскит в Ню Йорк.

5. Изследвания на граничната патология чрез метода STIPO (Structured Interview for Personality Organization) на John F. Clarkin et al., което вече е преведено на български.